Честните избори са основата на демокрацията, но в България липсват ключови елементи за гарантирането им – мотивирана изборна администрация, активно гражданско участие и доверие в изборния процес. Около тази теза се обединиха общественикът и бивш министър на енергетиката Мирослав Севлиевски и д-р Петър Славов, доктор по конституционно право, в разговор в ефира на БТВ.

Севлиевски направи исторически паралел с началото на 90-те години и първите демократични избори в България. Той припомни ролята на Сдружението за честни избори, създадено през 1990 г. от водещи български журналисти и общественици, сред които Димитри Иванов, Кеворк Кеворкян и Еми Барух. По думите му тогава гражданската енергия е била изключително силна, а в изборния процес са участвали десетки хиляди доброволци – университетски преподаватели, академици и експерти, които са наблюдавали и защитавали вота.

„Днес ни липсва именно това – реално гражданско участие и мотивирана изборна администрация. В 90-те имаше ясни лагери и силен обществен контрол. Сега администрацията е демотивирана, а гражданите – обезверени“, заяви Севлиевски.

Петър Славов подчерта, че гражданската активност е важна, но сама по себе си не е достатъчна. Според него честните избори изискват поне три основни елемента: промени в изборното законодателство, възстановяване на машинното гласуване в автентичния му вид и ефективно опазване на изборния процес.

„Изборите днес са много по-сложни от тези през 90-те. Имаме преференции, сложни протоколи и тежко ръчно броене, което изтощава секционните комисии и създава условия за грешки и манипулации. Машинното гласуване може да реши голяма част от тези проблеми“, каза Славов. Той напомни, че при машинното гласуване практически липсват недействителни бюлетини – за разлика от хартиеното, при което процентът им остава висок.

И двамата участници критикуваха ролята на „Информационно обслужване“ в изборния процес. Севлиевски заяви, че институцията от години поражда съмнения и настоя тя да бъде закрита или изцяло реформирана. Славов допълни, че липсата на прозрачност и отказът да се изпълняват решения на компетентни органи, включително Конституционния съд, подкопават доверието в изборите.

В разговора беше засегната и темата за младите избиратели. Според Славов за поколение, свикнало с дигитални услуги и мобилни технологии, дългото чакане и ръчното броене на бюлетини изглеждат абсурдни. „Ако искаме младите да участват, трябва да говорим за модерни и надеждни форми на гласуване, каквито вече съществуват в държави като Естония“, подчерта той.

Севлиевски обаче акцентира, че демокрацията не може да бъде „доставена по телефона“ и че честните избори изискват лична ангажираност и активна защита. Той даде пример с гражданските протести и смелостта на младите хора в държави като Иран и Украйна, като подчерта, че честните избори са ключови не само за демокрацията, но и за националната сигурност, демографията и доверието в държавата.

В края на разговора Славов призова за бързи и прагматични стъпки преди следващите избори, включително възстановяване на реалното машинно гласуване и паралелно гражданско и партийно преброяване на резултатите. „Големият дебат не е машинно или хартиено гласуване, а каква политика предлагаме, какви кандидати излъчваме и дали хората вярват, че вотът им има значение“, заключи той.